Раждането на моята бебка Кармен+Видео

dsc08767Скъпи мои читатели, малко преди да настъпи Новата 2017 година бих искала да споделя с вас най-прекрасното събитие в моя живот, а именно раждането на моята бебка Кармен – най-голямата ми Мечта, а тук може да видите и видеото в Youtube!

От дете си мечтая да си имам дъщеричка, за да бъде, моята най – добра приятелка и наследница. Знам, че по – време на гостуването в предаването „Преди обед по БТВ“ на 04. 04. 2016, в мен вече мечтата е била реалност.

Която, мечтана реалност се е случила на 02. 04. 2016, като Александър само се подсмихваше и ми какза, че цикълът ще ми закъснее с 9 месеца. Знаеше, че мечтая за дъщеря…

На 5.08.тази година ви съобщих в сайта, че съм бременна в 20 г.с. или по средата на бременността си и след това продължих да публикувам редовно клипове, свързани с моето хранене, спортна програма както и кратки ъпдейти за моето състояние в Youtube, в специално създадена плейлиста.

Ето тук слагам линкове към всички видеа:

I am in the middle of my raw vegan pregnancy

Raw vegan pregnancy food journal – 20 weeks

Raw vegan pregnancy food journal – 21 weeks

Raw vegan pregnancy food journal – 22 weeks

Raw vegan pregnancy food journal – 23 weeks

Raw vegan pregnancy food journal – 24 weeks

Raw vegan pregnancy food journal – 27 weeks

Raw vegan pregnancy food journal – 30 weeks

My fitness workout – pregnant in 32 weeks

Raw vegan pregnancy food journal – 34 weeks

Swimming pregnant in 34 weeks

Raw vegan pregnancy food journal – 36 weeks

Keep being active – pregnant in 37 weeks

Minimalism for pregnant and baby – pregnant in 37 weeks

Raw vegan pregnancy food journal – 38 weeks

Swimming at -5 degree in the air – pregnant in 40 weeks

Going home with my babygirl – 26.12.16

dsc08748Моят термин беше определен на 21.12, но бебка реши да изчака 1 ден за да влезем в зодия Козирог (моята зодия), точно така ми сподели, че ще стане Алекс и то още през април. Той знаеше, че ще имаме момиченце и ми го каза още през ноември 2015, когато аз само се чудех на неговите способности и възможности.

В деня на термина 21.12. 2016, ходих на фитнес и си спретнах прекрасна тренировка в тонизиращо настроение.

Чак вечерта на 22.12. в 23:30 часа започнаха моите родилни контракции с изтичане на водите на порции към 23:45 (нямах тапа). Контракциите станаха много бързо от 7 минутни на 4-5 минутни и започнах да се оправям за болницата с течащи води и контракции. В 00.20 на 23.12 вече пристигнахме в АГ/Варна. Съобщихме на дежурната сестра, в какво положение съм и защо сме дошли.

„Чеее, то Вие в кой месец сте с това коремче“ ?! – беше реакцията на сестрата.

Нямах избор на екип, но затова ще разкажа малко по-нататък. Дежурен се оказа лекаря, който израждаше и Ерик, (точно, както ми предсказа Александър и то, седмица преди това).

Но, този път нямах уговорка с лекаря, нито си спомняше за мен, нито екип съм избирала, ще разкавам защо в долната част на текста. Установи 7 см разкритие и ми каза: „Ако бяхте почакали още малко, щяхте да си родите в къщи“. След това, докато оформят документите, качат ме на родилния етаж, дойде времето за раждане. Направо на родилната маса и за 15 минути, с няколко напъна родих нашата бебка Кармен в 2.00 часа на 23.12.16, без необходимост от срязвания, секцио, избор на екип, притеснения, ненужни „сплашващи“ изследвания за какво ли не. Тя се роди грацилна като мен – 2750 грама и 49 см., напълно оформена с косичка. На сутринта ми я донесоха в самостоятелната стая, която пoисках и се закърмихме веднага. Коластрата ми тръгна и тя си засука перфектно!

Като цяло, историята на самото раждане бе много кратка и няма, кой знае какво за разказване. Искам да споделя, че през последния месец от бременността ми, имах перипетии с моята лекарка от Женска консултация и след това с лекарката, която искахме да изберем в екипа за моето раждане. Тъй като мечтаех, да родя във водна среда (родилен басейн).

Така се случи, че в началото на 9-ти месец моята лекарка установи с ехографа си, че бебето ми е 2 кг и не било нараснало, ( пак според нейните изследвания, мерки и теглилки) за последните 2 седмици. В резултат на което ми написа направление за хоспитализация, с което разбира се аз не бях съгласна, защото същото казваше и за предишното ми бебе Ерик по време на моята първа суровоядна бременност, пък той се роди цял килограм повече (от предвижданията на същият този ултрамодерен уред) и точно на термин. И поради нейните лекарски притеснения, ми издаде направление за спешна хоспитализация, изследвания, както и препоръки за слагане на системи с вливания на най-различни химически субстанции. Аз не исках да влизам, защото през цялото време се чувствах прекрасно (не съм вземала никакви добавки, лекарстава, протеинови прахове и т.н), нямах никакви неразположения и болежки и започнах да се интересувам от водно раждане, защото съм чела, че е по – безболезнено и приятно, а и защото голяма част от бременността си прекарах по басейни и плажове. Хубава и активна бременност, редовни фитнес тренировки, писане на статии, отговори на въпроси към мен, публични изяви, отпечатване и презентация на новата ми книга „Моето изкуство да живея и да се обичам“, както и разбира се всекидневни грижи за Ерик, който вече е на 4, 5 годинки.

Разбрах, че такова водно раждане се практикува само в Майчин дом във Варна. Там избрахме една лекарка с много добри отзиви, препоръки, богат опит и т.н. и си запазих час за нея в началото на декември. Отидох уж да обсъдим евентуалното водното раждане, а тя като ме прегледа и също ми каза, че бебето е много малко и пожела да идвам всяка седмица за наблюдения, измервания, тонове. Аз реших да отида 10 дни по-късно или на 12.12. тъй като усещахме на къде отиват „безпокойствата им“…..Тя пак ме прегледа, засуети се, затърча нагоре – надолу по етажите и се върна с цял началник на родилно отделение.

Както тя, така и завеждащия на родилното отделение и старшата акушерка потвърдиха, че плода не е нараснал, твърде малък е за 39 г.с. и трябва да ми правят индукция и спешно секцио. Правиха запис на тонове (за първи път ми правиха такова нещо) и ми казаха, че бебето нямало да издържи нормално раждане, имало пъпна връв около врата и въобще буквално ми казаха, че щяло да умре в мен до утре и ако не го извадим веднага, рисковете са огромни. Тоновете му били супер зле! Аз седя и мигам на парцали, не мога да повярвам, че ми говорят такива неща. Физически се чувствах перфектно, но рухвах психически и се молех на ум да извикат Алекс и да ме отърве от зиналите срещу мен квалифицирани и дипломирани личности. Между другото ми казаха, че въобще не съм била за водно раждане и начина, по който те процедирали било бременната да поседи малко във ваната (отбиване на номера) и след това отново я слагали на магарето за да я изродят. Това за мен лично не е никакво водно раждане и затова се отказах и от тази прехвалена опция тип „печатница за кинти“ и „помпане на имидж“. В последствие разбрах, че така процедирали и в София. Тези вани за водно раждане явно са наистина и то само за имидж на болничното заведение, но фактически то не се практикува в България, както се прави в напредналите страни, за съжаление. Прекрасно е, че Александър беше повикан за да се вземе окончателно решение. Още с влизането му се успокоих  и казахме на лекарите, че не сме съгласни на индуциране и спешно секцио, както и че искаме да си изчакаме термина за да оставим естествените процеси на природата да си свършат работата. Накараха ни да подпишем декларация, че се отказваме от предколедно секцио заколение (преди термин), пренебрегвайки препоръките им. Представете си какъв шок изживях с тези прегледи и какъв стрес беше за мен, 9 дни преди термин. Много разстроена и донякъде ядосани се качихме в колата.

След това се прибрахме вкъщи, успокоих се и взехме окончателното решение повече да не ходя на абсолютно никакви прегледи, тонове и т.н и крака ми ще стъпи в болница само при изтекли води и родилни контракции, поставяйки ги пред свършен факт. И така реших да не раждам в прехваленият и скъпарски Майчин дом, а отново в АГ/Варна и то при дежурен лекар, който и да е на смяна. Не да правя нов избор и да се занимаваме с доктори. Просто не исках повече негативни емоции, притеснения и насадени страхове. Желаех да си доизкарам бременността с позитивна нагласа, че всичко ще приключи повече от чудесно, както беше и самата ми бременност. Така и стана и самото раждане ми излезе абсолютно безплатно!

Решихме да споделим с Вас, всичко това поради следните причини:

  1. Да, отговорим на десетките въпроси към нас, които много си приличат, сходни са по същество и така ще успеем да отговорим едновременно на всички и всеки, относно перипетиите на една жена (без връзки в медицинските среди) нейната бременост и едно раждане, което смеем да твърдим е различно от общоприетите за канон и правило, медицински обусловени практики. Както относно храненето на бременните жени, така и по отношение на тоновете ненужни добавки, химикали, бумащина, ненужни и скъпоструващи изследвания, интервенции, вливания, презапасявания откъм синтетични и химизирани препарати, витамини, минерали и обезболяващи…Които са твърде далеч от всичко, чисто, свято, природно, естествено и разбира се превърнато в бизнес практики и „пари под масата“!
  2. Споделяйки с вас, лични преживявания искаме да обърнем внимание, че целенасочено и масово се насочват родилки към секцио, скъпи и твърде чести изследвания от които реално няма нужда и то чрез манипулативен натиск и възползвайки се от незнанието на медицински термини, свръхсложни словосъчетания и заплахи от рода на: „Ама знаете ли, че ако….“, „Може да се случи, като онази дето, когато (изброяват се случаи, за които няма как да проверите или приемете за чиста монета….и после знаете ли колко е опасно това…“, ако на женската консултация присъства медицинска или старша сестра тя задължително кима утвърдително и клати заплашително глава, пръст или и двете.
  3. Почти всички допълнителни изследвания, към които ви насочват и сами извършват, разбира се не се поемали от здравната каса (повечето уплашени родилки, дори не се биха усъмнили, че може и да се поемат) и съответно цялото притискане е за „едни пари“. Под заплахата: „Да не стане нещо!“
  4. От един естествен, нормален, природен процес, какъвто е раждането, бременността (дори и кърменето в последствие и то без адаптирани химикали с гръмкото име „мляко“), който трябва да протича с любов, внимание и нежност, „дофторята“ обръщат наопаки и стресират дамите и татковците с техните глупости. Вместо да премине по един прекрасен за жената и бебето начин, процесите се опорочават чрез заплахи и сложни медицински словоизлияния, като върху жените в деликатно положение се внушават целенасочени страхове (които разбира се, няма как да се проверят). Дори и да отидете на друг лекар и гинеколог, той ще ви попита за това, кой (коя) ви е водил (а) до сега женската консултация, за да му звънне зад гърба ви (след като ви прегледа и отпрати при първото ви стъпване в кабинета му). Така си прехвърлят един на друг пациенти и умело знаят как да изтръскат от вас, колкото се може повече средства, извън НЗОК. Разбира се, че зад които „загрижености и внимание“ се крият меркантилни интереси. Нищо лично, просто бизнес и парични потоци.
  5. Всички квалифицирани дофторчета се опитват да говорят за омотана около вратлето на бебето пъпна връв (стандартна лъжа в повечето случаи, които вие няма как да установите на размазаните им допотопни монитори), нехранеща плода плацента, лоши тонове и други сложни и „опасни“ за бременността и естественото раждане лъжи. Които лъжи са с цел, секцио или всякакви „стандартни“ и то „златен стандарт“ интервенции и допълнителни изследвания „желателни и наложителни“ във вашия и/или подобни на вашия случаи! Кой бяга от едни пари по Коледа. Истината е, че в голям процент от случаите цялата бременност, раждане и кърмене, могат да преминат по естествен, природен и приятен начин с подходяща храна, двигателен режим, без добавки, животински продукти, „химизирани протеини“ и всякакви чудодейни мехлеми, мазила, билки, хомеопатия и т.н. „печатници за кинти и мангизи“. Помислете дали наистина няма резон в думите ни?
  6. Дебело искаме да подчертаем, че с преяждане и буквално тъпчене с „протеини“ бременните сами влизат във форма на свръх тегло, както на себе си, така и на бебето си. Дали под натиска на лекар или под натиска на родата, често и от лична лакомия те стават със свръхтегло. Определено, тогава наистина се стига и до усложнения, болестни състояния, себе задръстеност и токсично замърсяване на червата и оттам на плацента, бебе и т.н. на цялото кръвообращение. Това затлъстяване, обездвижване, застой, водят след себе си депресивни състояния, често хронична умора и безсъние през нощта.
  7. Задължително искам да споделя, че може да има наистина РЕАЛНО тежки и опасни бременности и не казваме, че нашето мнение е общовалидно за всички и всеки. Искаме само да споделим колко разочаровани сме от някои неща, които ни се наложи да преминем и колко меркантилна е станала, уж хуманната, лекарска професия!
  8. Освен това, искам да благодаря за постоянната подкрепа и съветите на таткото на Кармен – Александър, всекидневните му разтапящи масажни умения (дори в края на бременността ми), прекрасните ни излети сред природата, морето, басейните, разходките на открит въздух, фитнес съветите му и всичко за което ме подкрея с много любов, внимание и нежност.
  9. Ние с Александър, залагаме на качеството на храната ни, не на количествата. Не робуваме на мита за белтъчините, въглехидратите и мазнините, Б12 и т.н. Не си усложняваме живота със сложни готварски и кулинарни умения, тъй като вярваме и прилагаме природно обусловено растително – суровоядно хранене, което аз наричам ДНК-хранене с плодове, зеленчуци, ядки и семена от проверени „наши хора“, които особено Александър познава от над 15 години. Храненето ни е сезонно ориентирано, разделно, правилно комбинирано и всичко това съчетано по такъв прекрасен начин.

dsc08769И така, надявам се, че тази история ви е била интересна и полезна и ви пожелавам през Новата 2017 година да поемете здравето в собствените си ръце, а не да разчитате някой лекар, диетолог, специалист или хомеопат да ви „оправи“. Бъдете отговорни пред Себе си и вярвайте в това, което правите! Без Вяра няма да се случат красиви и положителни събития във Вашия собствен живот! 🙂

Тази статия е публикувана в четвъртък, декември 29th, 2016 at 17:36 в категория Здравословно хранене /статии/.

17 коментара

  1. Tsvetomira Публикува:

    Деси, интересен разказ. Пак ще го чета.
    Само една корекция – в България се практикува успешно водно раждане в болница – от началото до края. Моето голямо дете се роди така. Изцяло във вода. Никой не ме е карал да излизам. Това го правят само в Мд Варна. В Сф в Свети Лазар и Тина Киркова има водно раждане и не е така, както е във Варна. Просто за инфо.

  2. desi Публикува:

    Благодаря Цвети за коментара! Аз само за Майчин дом -Варна знам със сигурност. За Тина Киркова ми казаха други майки, че и там вадили от водата. Явно при всеки се процедира различно. Радвам се, че при теб се е получило водното раждане. 🙂

  3. Алекс Публикува:

    Честита рожба! Да ви е жива и здрава, умна и красива!
    Имам въпрос относно ваксините. Отказахте ли ги? И ако да, то как реагираха на това лекарите?

  4. Olive Публикува:

    Честито, Деси, за бебчето и поздравления за силата и смелостта ви със Сашо! Историята на твоето раждане много напомня моите 2 раждания, и аз родих така бързо и почти приятно:), въпреки болничния персонал и „помощта“ му. Дано има все повече осъзнати жени като теб, които имат вяра в Природата и силата на жената!
    Поздрави и много щастливи мигове с малката принцеса! 🙂

  5. desi Публикува:

    Алекс и Олив, много благодаря за милите пожелания и за коментарите.:)
    Алекс, има доста неща, които казахме в клипа, а в статията не и обратно и затова е добре да се прегледат и двете. Във видеото споделяме, че процедирах като с първото си дете, а именно направихме нотариално заверени декларации за отказ на ваксините в родилното. Те се поставят при документи те за раждане и отново е добре да обърнете внимание на персонала, че има такива за да не бият ваксина докато се усети майката. Този път нямах чак такъв натиск от страна на персонала както предния път с избор на екип. Дадоха ми да попълнят една декларация за отказ и една лекарка ми размаха неодобрително пръст и това беше. Най- важно е да бъдем силни, да си отстояваме нашите виждания и да не се поддаваме на манипулации и заплахи. 🙂

  6. Сахел Публикува:

    Здравейте Деси и Алекс! !Честита рожбичка ! Нека расте грациозна и красива като мама, и силна и непоклатима като тати !:)

  7. Соня Публикува:

    Честито, Деси! Да сте много здрави и щастливи заедно! Искам да попитам какво се оказа накрая? Защо са сбъркали с килограмите на бебето? Направо изтръпнах, като те четях. Представям си какъв ужас сте изживели.

  8. Илияна Публикува:

    Честита дъщеричка и нова приятелка и последователка,Деси!
    Да Ви е здрава,усмихната и позитивна като Вас.
    Желая на теб и семейството Ви много щастие,успехи и споделеност през новата година!

  9. Катя Публикува:

    Честито на гордите родители! Поздравления за куража въпреки целия този негативизъм, който се е излял върху вас.
    Да е жива и здрава малката Кармен и много да ви радва!

  10. Elena Публикува:

    Деси и Сашо, благодаря ви, че споделихте вашата история! Възхищавам се на смелостта ви да отстоявате това, което е важно за вас, на Деси – да слуша собственото си тяло и да се довери на природата! За мен тази история е лично вдъхновение 🙂 А и смятам, че е много важно повече жени да научават за тези неща и да си търсят правата! Благодаря ви!

  11. desi Публикува:

    Сахел, Соня, Илияна, Катя и Елена, много ви благодаря за милите коментари и пожелания. Усмихнахте първия ден на Новата 2017 година! 🙂
    Соня, и аз не знам защо, но тези уреди явно не измерват правилно килограмите на бебето. Има изключително много разминавания. Около седмица преди да родя сина си го изкарваха на уреда 2200 гр, а той се роди 3250 грама преди 4,5 години.За съжаление лекарите разчитат на тези уреди и плашат родилките с какво ли не, пращат ги на хоспитализации и им вливат какви ли не химически субстанции (вкл. и кортикостероиди за разгръщане на белите дробове на бебето) в телата, които преминават и в бебето.

  12. Ива Публикува:

    Искам да ви поздравя за това, което сте заедно с Александър. Това, че сте се открили е прекрасно…личи си, че имате силна връзка. Желая ви винаги да сте си опора един на друг.Желая на всеки да намери своята подходяща половинка – като ви гледам заедно, май това е, което ви прави най-силни щастливи 🙂

  13. Yonka Публикува:

    честита рожба ! с много любов и светлина да си гледате детенцето и все така смели и творчески настроени 🙂

  14. Ивелина Копаранова Публикува:

    Честита бебка и нека много да ви радва!Деси,едва тази сутрин разбрах за вас от една препратка във фейса.Много ми стана драго че има хора които мислят така 🙂 Аз съм майка на две прекрасни дъщери със разлика само 25 години и 24 дни.Първият бях дете/така се случи,но това е друга тема/ като раждах,но гинекологът си бе професионалист и всичко мина успешно,макар че съм с тесен таз,бебето бе почти задушено заради омотана пъпна връв,но не се стигна до операция или разкъсвания.След четвърт век родих втората си дъщеря,защото на по-късен етап срещнах половинката си и това е съзнателен избор от двама ни,но и каката искаше много да си имаме бебче.Аз не водя вашият начин на живот-едва преди няколко години разбрах че има пълни суровоядци,които дори и след 70 години изглеждат много добре физически.Обмислям вариант да променя начинът си на хранене поне малко от малко,защото наистина вече годинките си казват думата за небрежността,която съм прилагала върху себе си.Както и да е,прочетох какво са ти наговорили в края на бременноста „светилата“ в бели престилки и хипократови клетви.Аз бях така цяла бременност-караха ме да пия аспирин,и поради отказ от моя страна имах големи неприятности,но не успяха да излязат на глава с мен.Не успях обаче да се преборя с индуцираното раждане-вкараха ме на 19.09.2016,а родих на 27.09.2016.Беше си цял кошмар-който дойде на смяна да ме преглежда и тъпче разни боклуци за предизвикване на контракции,защото тъпите им машини казали че бебето трябва да се роди на 19 и никой не ме слушаше че поради моята възраст и тази на партньора ми няма как да сме правили опити всеки ден или през ден за бебче и си знаем точно кога сме го направили.То пак според тези машини се очакваше бебе от 50 см,почти 4 килограма и мъжки пол,но се роди момиченце 52 см,3080 кг.Пак според тъпите им машини аз казвах че още през нощта ми започнаха контракциите,но те твърдяха че няма индикации докато не стана 17.30 и изведнъж се паникьосаха,когато ме прегледаха и откриха седем сантиметра разкритие.От суматохата и преместването в родилна стая разкритието се върна на шест сантиметра,караха ме да не напъвам докато не достигна десет и поради отказ за епидурална тъпата пакистанка,която бе нощна смяна ме заплаши че след час ще дойде да вади бебето със секцио без изобщо да си направи труда да ме прегледа.В момента живея в Англия и там ако няма препоръки или усложнения единствено акушерка те преглежда,а после за раждането пак акушерка те изражда.Във тази връзка съм много благодарна на инструкторката ми по водна йога/не се занимавам с никакъв спорт,само докато бях бременна ходех веднъж седмично на водна йога за бременни/ и след заплахата на дежурната гинеколожка успях да се мобилизирам,припомних си инструкторката какво ни казваше за телата ни и успях точно преди да изтече уреденият час да родя по нормален начин едно здраво бебче.Извинявай задългият и разхвърлян коментар,но исках да споделя и аз моите перипетии покрай раждането на второто ми дете.Деси,пожелавам ти още много години да си все така жизнерадостна и позитивна,и дано това което правиш да достига до повече хора и да успеем да пречупим наложените модели на поведение-било на лекари или хранене.Някога бях чела един поздрав на редакторка на списание,която пожелаваше на жените да бъдат успешни и удивителни.И аз пожелавам на теб,а и на всички жени да са успешни и удивителни всякога!!!

  15. desi Публикува:

    Здравейте Ива, Йонка и Ивелина и много благодаря за милите коментари и пожелания! 🙂
    Ивелина, Благодаря и на теб за разказа за второто ти раждане. Ето че и ти си доказателство, че не трябва да вземаме за чиста монета всичко казано от хората с бяла престилка. Радвам се, че все пак раждането е завършило благополучно и по естествен път. Желая ви всичко най- добро! 🙂

  16. Наталия Николова Публикува:

    Здравей!
    Кой беше наблюдаващ лекар до раждането.
    Благодаря!

  17. desi Публикува:

    Здравей Наталия. Публично не искам да споделям имена на лекари. Ако искаш ми пиши на имейла.

Оставете коментар

Анти-спам *


Inline
Inline